Чили кон карне за деца (9+ месеца)

Това е една рецепта, която обичам да готвя в нас. Малко побългарена и нелюта, въпреки името. Chili con carne е буквално преведено "люти чушки (чили) с месо". Това е традиционно месно ястие в Северна Америка, разпространено най-вече в Мексико и Тексас.  Самата дума "чили" произлиза от езика на ацтеките и е заемка в испанския, означава червени люти чушлета, които те ядат с почти всичко.

В нашето семейство ние не го ядем люто, тъй като аз не обичам много люто, може би понякога пикантно. П. напоследък залита да яде люто и казва, че не й люти и ние понякога ѝ даваме по малко. Понякога това ястие го готвя и веганско, демек и без месо. Това би могло да се казва "Чили кон карне, което не е люто и е без месо":))) Е, тази рецепта е с месо. В традиционния му вариант се включва телешка кайма, червен боб, царевица, люти чушлета и домати. В моя вариант има и задължителния ми за почти всички манджи лук, а чушките могат да отпаднат или да са сладки. Манджата се приготвя за около 40-45 минути.

Продукти:

глава лук

250 гр кайма (аз предпочитам смесена, с 70% телешка)

2 чушки

1 консерва червен боб (избирам такава, без добавена захар)

1 консерва царевица (избирам био, без добавена захар)

1 консерва домати на кубчета със сос или 3 домата, предварително кипнати, обелени и нарязани

риган

мащерка

сол, черен пипер по избор

олио

Взима се дълбок тиган или тенджерка, която не залепва и лукът се задушава. Добавят се нарязаните чушки. След като поомекнат, се добавя каймата. След като тя придобие сивкав цвят, се прибавя мащерката. Хубаво се разбърква. Изсипват се доматите в тигана или тенджерката и се захлупват с капак на умерен огън да покъкрят. След около 12-15-тина минути се добавят двете консерви червен боб и царевица. Затваря се отново с похлупака за около 5 минути и после котлонът се спира. Накрая се поръсва с риган и е готово за сервиране. 

Естествено снимките съм ги правила чак, след като П. беше изяла по-голямата част, защото и аз бях гладна и не ми беше до снимки:)

 На снимките П. е на година и десет месеца.

Към вечерята имаше и филийка, намазана с любимото авокадо.

И когато реших, че е време да направя едно клипче, как П. хубаво си хапва с лъжичката, тя вече се беше нахранила и повече не хапна. Просто гледаше преяла и искаше да си говорим:)

И така не се получава клипче, когато детето се е наяло. То си знае, колко да изяде и дори и да го помолиш още една лъжичка, няма да те послуша. Тумбачето е пълно. Време е да се слиза от стола и да се играе:)